НАЧАЛО

Ако Стамболийски беше ...

 

 

Мир, хляб, народовластие- това не са политически лозунги, а основни насоки на държавническа дейност, които само за няколко години дават изумителни резултати, обозначавани като „българското икономическо чудо” и позволяват България да реализира по-високи от победителите темпове на икономически растеж. Този растеж е бил най-положителен в сферата на земеделието и обработката на земеделската продукция.

АГРАРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, която извършва Ал.Стамболийски с оземляването на безимотните и малоимотни български граждани дава изключително трайни резултати, устояли на ветровете и бурите на времето за периода 1922г.- 1992 г. Особено за първите 22 години от този период, малцина са разбирали, че наличието на средни собственици на земя ( в размерите съответно на 300 дка за Добруджа и 200 дка за останалата част на страната) е базисната причина за наличието на средна класа земеделски производители в България. Тази класа не само гарантира прехраната на населението и икономическата стабилност, но и ражда и отглежда учителското, лекарското, и другите просветени съсловия, които в политически план изповядват, както идеите на Земеделския съюз, така и на Социалдемократическата и Либералната партии. Положителните последици от този революционен акт в областта на аграрните отношения (извършен от нашия Патрон), не бяха заличени дори през периода 1944-1989 г., когато собствеността върху земята беше запазена, независимо от възприетия кооперативен начин за нейното обработване.

Настъпилите промени след 10 Ноември 1989 г., означавани като „преход от централизирано планиране към пазарно стопанство”, по своята същност представляваха: тотална по обхват, хаотична като процес и с преимуществено използване на криминални методи, промяна на собствеността върху средствата за производство.

Тъй като в българската, европейската, а и в световната история отсъстваха прецеденти и натрупан теоретически, и практически опит, на помощ се притекоха Американската търговска камара и Асоциацията на американските юристи, които излъчиха екип от 22 специалисти, начело с Ричард Ран и Роналд Ът. При изпълнението на своята мисия, този екип бе подпомаган от около две дузини български икономисти. И така, България се превърна в опитната мишка на „Ранът”(както е известен, засекретения доклад за насоките на развитието на България).

Заслужават внимание и оценка някои, почти недискутирани аспекти на този „фундаментален труд”. Вероятно плановиците, кадровиците и моделиерите на Прехода са били доста затруднени при изпълнение на задачата за префасониране на аграрния сектор в България.

За разлика от промишлеността, се е налагало се е да отчитат поне още три съществени факта:

-по традиция и като народопсихология, българинът е доста привързан към идеята за собственост (притежаване на жилище, кола и пр.) и няма лесно да се раздели със собствеността върху наследената земя;

-кооперативното обработване на земята бе извело българското земеделие на 5-6 место в световната класация, а общественото мнение трябваше да приеме ( без социални сътресения) „забиването му на дъното” на 190 -то място от 189 възможни;

- един от откроилите се (макар и за кратко) политически процеси- наченатото обединяване на земеделските политически организации, можеше да създаде проблеми, посредством противопоставяне с политически средства.

  • Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за политика, която ще изведе България от сегашната криза и ще осигури нейната модернизация в съответствие с глобалните промени и трансформации в съвременния свят. Създаване в България демократично и социално справедливо общество, в което ще бъдат осигурени правата и по-високо качество на живот за всички български граждани е основна обществена цел на Земеделски съюз „Александър Стамболийски България - в международен план Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за реалистична и динамична външна политика,основана на националните интереси и на принципите и нормите на международното право-ненарушимост на границите, намаляване на равнището на военно противопоставяне, универсализъм на правата и други. Главната цел на външната политика на България е превръщането на еврочленството на страната ни в основен стратегически фактор на външната ни политика. Именно това членство засилва позициите ни в регионален и глобален план. Активното участие на България при формирането на външната политика на ЕС и НАТО е най-добрата форма на защита на нашите национални интереси..

  • Работа и здравеопазване за всички Възможност за всеки гражданин с труда си да печели уважението на другите, своята самостоятелност и просперитет. Гаранции за здравето и почивката на всички хора. Ново качество на живота Ново качество на живота- създаване на условия за пълноценно реализиране на заложбите, интересите и правата на човека в труда, в свободното време и обществената дейност, за по-голяма хармония между икономическото, техническото, културното и екологическото битие на човека.
  • Социалното осигуряване следва да бъде адекватно на пазарната икономическа среда, като разшири своя обхват и върху нови за обществото ни осигурителни рискове - безработицата и платеното медицинско обслужване. Да се обособят три относително автономни осигурителни системи: за пенсионно осигуряване, за защита при безработица и за здравно осигуряване. Те следва да се развиват взаимосвързано по отношение на финансирането и управлението на осигурителните фондове. Пенсионното осигуряване да гарантира условия за достоен живот на възрастните хора при либерализирани условия за пенсиониране, на базата на европейския опит. Да се стимулира трудовото дълголетие, като пенсиите се определят според длъжностите, заплатите и трудовия стаж, за които са осигурявани хората. Осигуряването за безработица трябва да се използва както за обезщетения и помощи при уволнения и трудности при намиране на работа, така и за финансиране на квалификацията и преквалификацията на безработните и за стимулиране на стопански дейности, с които се разкриват нови работни места
  • Образователната политика трябва да бъде съобразена както със съвременните постижения на науката и европейските стандарти, така и с националните традиции- за развитие и защита на българското национално самосъзнание. Земеделците сме за общодостъпно светско образование, при което държавата осигурява безплатно основно и средно образование, и финансира част от висшето образование. Да се прилагат общи държавни образователни стандарти и акредитационни норми, както към държавните, така и към частните учебни заведения. Приоритетно развитие на науката, образованието и културата , за осигуряване на националното бъдеще, тъй като оценяваме изоставането като стратегическа опасност. Без забавяне да се преодолеят сегашното несъзвучно с новото време отношение към тези области и тяхното тежко състояние.
  • Екологичната сигурност - като ново отношение между човека и природата, като глобална и национална политика за опазване на околната среда, адресирани към всяка човешка дейност в условията на новите реалности. . Съвременна екологическа стратегия и политика, които ще опазят жизнеспособна българската природа, ще защитят екологически хората и тяхната среда.

Съмишленици

В момента има 56  гости и няма потребители и в сайта

Адрес

Дом-паметник “Александър Стамболийски”