НАЧАЛО

Слово на Спас Панчев

За животът и делото на Александър Стамболийски
и за актуалността на делото му и днес”


Слово на Спас Панчев, изнесено на 1-ви март 2013 г.

 

          Роден е на 1 март 1879 г. в Славовица, Пазарджишко. Александър Стамболийски учи в земеделското училище в Садово и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен.Там е ученик на основателя на Българския земеделски съюз Янко Забунов. През 1899 участва в учредителния конгрес на БЗС. През следващите години учи агрономия в Мюнхен и философия в Хале, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.
След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година е избран за народен представител от БЗНС. Под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV и XVI-XX обикновено и в V (1911) Велико народно събрание.
Александър Стамболийски бил убеден, че тъй като най-голямото съсловие в България е селското, а държавата съществува и се развива благодарение на неговия труд, политическата власт следва да бъде в негови ръце. Това ще осигури истинско народовластие.
Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година и на участието на България в Първата световна война. Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: "В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин".
След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република.
През януари 1919 г. Стамболийски се включва в правителството на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор, след което, счупва писалката.
На парламентарните избори, от 21 май 1920 г.БЗНС печели достатъчно гласове за съставяне на самостоятелно правителство. То развива активна международна дейност, за да изведе страната от изолацията след Първата световна война. Подкрепена е идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО.
Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда важни реформи: поземлена реформа; въвеждането на трудова повинност, поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на правописа. През 1922 година е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.
Няколко думи за актуалността на политическото наследство на нашия Патрон:
В края на Първата световна война БЗНС многократно увеличава своята членска маса и се превръща в най-мощната политическа сила. Идейните (политически и философски) концепции на БЗНС по това време се определят от Александър Стамболийски, който ги оформя в стройна система, актуална и днес, когато все още 2/3 от населението на Земята живее на село и се занимава със земеделие.
Един нов ум въстава срещу старите порядки, обрича на провал целия дотогавашен свят: "Погледнете - пише Стамболийски - и чиновници и офицери и учители, и журналисти, и политици, всичко що се движи под натиска на отживели века си теории и разбирания или под натиска на груби и користни цели, днес по неволя е принудено да обърне поглед към оня великан, наречен български земеделски народ, който смятаха за мъртва, безжизнена сила, за брашнен чувал, годен само за изтупване”.
Александър Стамболийски счита, че ако в Парламента бъдат представени съсловните организации- няма да се препират за политика, т.е. за тоя дето духа, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Тогава различните съсловни групи, представени в парламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика, просвета, стопанство по същество, а не за политиката. Те ще могат по-лесно да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество.
Той ратува държавата да стане действен двигател на общественото развитие, като засили своите "стопанско-организаторски" и културно-възпитателни функции. По мирен път, а не чрез революция да бъде създадено ново общество, базирано на сътрудничеството между съсловията. Народовластие, разбирано като участие на широките трудови маси в съсловното управление.
Мирния път на общественото развитие, който приема Ал.Стамболийски има ясно и точно обяснение: „При революция…ще пострада най-много земеделското население. Земеделското съсловие, неговите интереси не му диктуват да прави смутове и революции. "Нашето знаме - продължава Стамболийски - ще бъде оранжево. То няма да бъде кърваво, то ще има цвета на хляба, слънце, което тласка народа към живот, към творчество, не към униние, към заспалост, към смърт.
Популярен трибун, демократ-републиканец, парламентарист и безспорен лидер на Земеделския съюз, Александър Стамболийски поема управлението на страната след две национални катастрофи. Той се посвещава на защитата на националната кауза, на модернизирането и демократичното обновление на страната, влиза в историята като държавник-реформатор.
Най точната оценка за него е силата на народната памет: вече 134 години от неговото рождение, е запазен споменът за Александър Стамболийски като бележит син на България, миролюбец, хуманист, ярка и колоритна личност!

  • Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за политика, която ще изведе България от сегашната криза и ще осигури нейната модернизация в съответствие с глобалните промени и трансформации в съвременния свят. Създаване в България демократично и социално справедливо общество, в което ще бъдат осигурени правата и по-високо качество на живот за всички български граждани е основна обществена цел на Земеделски съюз „Александър Стамболийски България - в международен план Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за реалистична и динамична външна политика,основана на националните интереси и на принципите и нормите на международното право-ненарушимост на границите, намаляване на равнището на военно противопоставяне, универсализъм на правата и други. Главната цел на външната политика на България е превръщането на еврочленството на страната ни в основен стратегически фактор на външната ни политика. Именно това членство засилва позициите ни в регионален и глобален план. Активното участие на България при формирането на външната политика на ЕС и НАТО е най-добрата форма на защита на нашите национални интереси..

  • Работа и здравеопазване за всички Възможност за всеки гражданин с труда си да печели уважението на другите, своята самостоятелност и просперитет. Гаранции за здравето и почивката на всички хора. Ново качество на живота Ново качество на живота- създаване на условия за пълноценно реализиране на заложбите, интересите и правата на човека в труда, в свободното време и обществената дейност, за по-голяма хармония между икономическото, техническото, културното и екологическото битие на човека.
  • Социалното осигуряване следва да бъде адекватно на пазарната икономическа среда, като разшири своя обхват и върху нови за обществото ни осигурителни рискове - безработицата и платеното медицинско обслужване. Да се обособят три относително автономни осигурителни системи: за пенсионно осигуряване, за защита при безработица и за здравно осигуряване. Те следва да се развиват взаимосвързано по отношение на финансирането и управлението на осигурителните фондове. Пенсионното осигуряване да гарантира условия за достоен живот на възрастните хора при либерализирани условия за пенсиониране, на базата на европейския опит. Да се стимулира трудовото дълголетие, като пенсиите се определят според длъжностите, заплатите и трудовия стаж, за които са осигурявани хората. Осигуряването за безработица трябва да се използва както за обезщетения и помощи при уволнения и трудности при намиране на работа, така и за финансиране на квалификацията и преквалификацията на безработните и за стимулиране на стопански дейности, с които се разкриват нови работни места
  • Образователната политика трябва да бъде съобразена както със съвременните постижения на науката и европейските стандарти, така и с националните традиции- за развитие и защита на българското национално самосъзнание. Земеделците сме за общодостъпно светско образование, при което държавата осигурява безплатно основно и средно образование, и финансира част от висшето образование. Да се прилагат общи държавни образователни стандарти и акредитационни норми, както към държавните, така и към частните учебни заведения. Приоритетно развитие на науката, образованието и културата , за осигуряване на националното бъдеще, тъй като оценяваме изоставането като стратегическа опасност. Без забавяне да се преодолеят сегашното несъзвучно с новото време отношение към тези области и тяхното тежко състояние.
  • Екологичната сигурност - като ново отношение между човека и природата, като глобална и национална политика за опазване на околната среда, адресирани към всяка човешка дейност в условията на новите реалности. . Съвременна екологическа стратегия и политика, които ще опазят жизнеспособна българската природа, ще защитят екологически хората и тяхната среда.

Новини

Съмишленици

В момента има 72  гости и няма потребители и в сайта

Адрес

Дом-паметник “Александър Стамболийски”