НАЧАЛО

Слово на Александър Андреев – зам.  предеседател на НС на ПП ЗС „Александър Стамболийски”

С Л О В О 

по случай 92 години от смъртта на нашия патрон Александър Стамболийски,

произнесено от Александър Андреев – зам. предеседател

на НС на ПП ЗС „Александър Стамболийски”

 

 

Уважаеми г-н Областен управител
Уважаеми господа народни представители
Уважаеми членове и симпатизанти на ЗС Ал. Стамболийски
Уважаеми сдружени земеделци,
Уважаеми гости
Дами и господа,

 

На днешния ден, отбелязване 92 години от трагичната смърт на човека, на ярката и колоритна личност, на народния трибун, а държавника, на видния политик на България, на демократа-­републиканец, на парламентариста, на нашия патрон Александър Стамболийски.

Роден на 1 март 1879 г. в Славовица, Пазарджишко, Александър Стамболийски учи в земеделското училище в Садово и завършва Лозаро­-винарското училище в Плевен, където е ученик на основателя на Българския земеделски съюз Янко Забунов. През следващите години учи агрономия в Мюнхен и философия в Хале, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.

След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година е избран за народен представител от БЗНС. Под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Александър Стамболийски е народен представител в XIV и XVIXX обикновено и в V (1911) Велико народно събрание.

В края на Първата световна война БЗНС многократно увеличава своята членска маса и се превръща в най­мощната политическа сила. Идейните (политически и философски) концепции на БЗНС по това време се определят от Александър Стамболийски, който ги оформя в стройна система, актуална и днес.

Александър Стамболийски бил убеден, че тъй като най­голямото съсловие в България е селското, а държавата съществува и се развива благодарение на неговия труд, политическата власт следва да бъде в негови ръце.

Александър Стамболийски счита, че ако в Парламента бъдат представени съсловните организации - няма да се препират за политика, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Тогава различните съсловни групи, представени в парламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика, просвета, стопанство, а не за политиката. Те ще могат по­лесно да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество.

Той ратува държавата да стане действен двигател на общественото развитие, като засили своите "стопанско-организаторски" и културно-възпитателни функции. По мирен път, а не чрез революция да бъде създадено ново общество, базирано на сътрудничеството между съсловията. Народовластие, разбирано като участие на широките трудови маси в съсловното управление.

Мирния път на общественото развитие, който приема Ал. Стамболийски има ясно и точно обяснение: „При революция…ще пострада най­много земеделското население. Земеделското съсловие, неговите интереси не му диктуват да прави смутове и революции. "Нашето знаме продължава Стамболийски ще бъде оранжево. То няма да бъде кърваво, то ще има цвета на хляба, слънце, което тласка народа към живот, към творчество, не към униние, към заспалост, към смърт.

Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година и на участието на България в Първата световна война. Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: „В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин“.

След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република.

През януари 1919 г. Стамболийски се включва в правителството на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор, след което, счупва писалката.

На парламентарните избори, от 21 май 1920 г.БЗНС печели достатъчно гласове за съставяне на самостоятелно правителство. То развива активна международна дейност, за да изведе страната от изолацията след Първата световна война. Подкрепена е идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО.

Александър Стамболийски и неговото правителството поемат управлението на страната след две национални катастрофи. Той се посвещава на защитата на националната кауза, на модернизирането и демократичното обновление на страната, влиза в историята като държавник-реформатор.

Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда важни реформи: поземлена реформа; въвеждането на трудова повинност, поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на правописа. През 1922 година е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.

Тук е мястото да споменем някои от законите приети от „кабинета Стамболийски” , имащи и днес актуално звучене закони, приети:
1. Закон за данъка върху общия доход - предвиждащ прогресивно нарастване от 2 % (за доход до 20000 лв.) до 25 % (за доход над 2 млн. лева).
2. Закон за облагане на дружествата - облагане на непроизводителните организации до 25 %, а на производителните – до 20 %, като за кооперациите облагането е още по­ниско – до 18 %. Неговата цел е поощряване дейността на производителните дружества и организации.
3. Закон за народното просвещение - тригодишен задължителен и безплатен курс на обучение в училищата, като във всички селища с над 20 ученици да се построят прогимназии. Отделя голямо внимание на професионалната квалификация на учащите се, чрез въвеждането на редица практически предмети, вкл. земеделие и приложни науки. В гимназиалния курс са внедрени практически предмети, свързани с труда. Предвижда се откриването на двегодишни професионални училища над прогимназиите, където учениците да се усъвършенстват в строителството, земеделието, железарството, дърводелството и т.н.
4. Закон за увеличаване размера на държавните земи от отчуждените и одържавени земи. В него се предвижда създаването на държавен поземлен фонд за стабилизиране на дребните селски стопани и се създават условия за практическото прилагане на принципа, че „земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват”.
5. Закон за трудовата поземлена собственост - определя правото на всеки български гражданин да владее минимум до 300 дка обработваема земя. Площите, които надхвърлят този максимум, се изземват срещу обезщетение и се предоставят на обезземлените и малоимотните селяни…
6. Закон за отчуждаване на зданията, необходими за държавната администрация. С него се намаляват огромните разходи, които правителството изразходва за наеми.
7. Закон за кредитиране на кооперативното движение - чрез осигуряване на изгоден кредит за кооператорите, отпускан от народните и земеделските банки.

На 17 септември 1922 г., Конституционният блок насрочва свой митинг в Търново, който е няколко пъти по-­малък от организирания на същия ден там конгрес на цвеклопроизводителите. През ноември 1922 г. е проведен референдум за съдене на правителствата, начело с Ив. Евстр. Гешов, д­р Ст. Данев, Ал. Малинов - Ст. Костурков, като виновници за двете национални катастрофи на България. 600 000 души гласуват за тяхното съдене, против са 205 000 души.Виновниците са пратени в затвора. Тези две събития показват на буржоазните партии, че губят влияние. В техните среди се възприема разбирането, че е невъзможно свалянето на БЗНС от власт чрез избори или с други легални средства на политическа борба. Така се стига до военния преврат на 9 юни 1923 г.

Малко преди полунощ на 8 юни 1923 година телефонните връзки със столицата са прекъснати. Превратът е определен за 9 юни в 3 часа сутринта. Точно в този час електричеството е прекъснато за 4 минути. Това е сигналът за действие. Военните отряди, командвани от привържениците на Военния съюз напускат казармите и завземат министерствата, участъци, пощи, гари в София и страната. Рано сутринта всичко е приключено. Земеделските министри са арестувани. Оранжевата гвардия не успява да се противопостави на армията и на мобилизираните над 10 000 запасни офицери и подофицери. Бойците се сражават смело, въоръжени с тояги и коси, но са сразени от редовната армия.

На 13 юни Стамболийски е заловен и отведен от капитан Харлаков във вилата му в Славовица, където е подложен на зверски продължителни мъчения. Той бил намушкан 60 пъти. Дясната му ръка била отрязана в китката, както и били отрязани пръстите на лявата му ръка. Миг преди да загуби съзнание Стамболийски написал на стената на обора със собствената си кръв последното послание към бъдните поколения – „А. Ст. 14 юни 1923“. Брат му Васил също бил измъчван до смърт. Преди да бъдат погребани двамата братя, били отрязани главите им.

Деветоюнския преврат е извършен не само по политически причини (страх на буржоазните партии от влиянието и силата на Земеделския съюз). В неговото планиране и провеждане участват и сили, виждащи опасност за своите икономически интереси в забележителното възраждане на българската икономика и за геополитическо влияние на държавата ни в Югоизточна Европа и на Балканите. Те не могат да приемат факта, че само за 3­4 години след Ньойския договор, в България се възстановява държавността и е налице непознат дотогава стопански бум, преливащ в икономическо влияние върху целия регион.

Земеделското правителство стимулира с държавни гаранции българските граждани, инвеститори и предприемачи да участват със свои вложения и акции в бързо реализуеми общински, околийски и държавни проекти, от които те получават значителни дивиденти.

Затова европейската финансова олигархия е дала и мило и драго, час по-скоро земеделското правителство да бъде съборено, за да се върнат българските граждани в лоното на лихварския капитал, който чрез кредити да обвърже предприемачите и инвеститорите във вечна зависимост.

Архивите разкриват конкретни примери в това отношение: Немската легация в София споменават за първи път на 12 юни 1923 г., три дена след преврата, че се очаква всеки момент новината за арестуването или смъртта на Стамболийски, който се намира в родното му село Славовица, с 200-300 души тежко въоръжени поддръжници, обкръжени от армията.

Разузнавателното звено на германската Кредитбанк в София докладва в Берлин на 15 юни, че днес при транспорта му към София Стамболийски е бил убит при опит за бягство. След тези думи, докладът продължава: Според нашето мнение това е навярно най­доброто разрешение на въпроса, тъй като, докато е жив, той би могъл да причинява затруднения на всяко правителство.

Прекланяйки се пред образа на големия българин, пред един живот, достоен за подражание, днес ние нямаме право да забравяме неговите дела, неговите завети, идеи и принципи, защото те са богатството, идейното наследство, което може да ни служи за политическа поука във всяко време.

Колкото се отдалечаваме във времето след неговата смърт, все повече се откроява неговото дело, като едно бурно и делово минало, като един величествен паметник на безсмъртието, придаващ на Ал. Стамболийски ореол на юначен българин, роден за борба и отдал живота си за поколенията.

Убийството на Александър Стамболийски означава началото на втория му живот, този на мита Стамболийски, който нахлува в народната чувствителност, в поезията като състрадание към мъченика, като почит и удивление към народния водач, загинал при изпълнението на дълга си като политик и държавник.

Най­точната оценка за него е силата на народната памет, която пази спомена за Александър Стамболийски като бележит син на България, миролюбец, хуманист, ярка и колоритна личност!

Слово на Спас Панчев

За животът и делото на Александър Стамболийски
и за актуалността на делото му и днес”


Слово на Спас Панчев, изнесено на 1-ви март 2013 г.

 

          Роден е на 1 март 1879 г. в Славовица, Пазарджишко. Александър Стамболийски учи в земеделското училище в Садово и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен.Там е ученик на основателя на Българския земеделски съюз Янко Забунов. През 1899 участва в учредителния конгрес на БЗС. През следващите години учи агрономия в Мюнхен и философия в Хале, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.
След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година е избран за народен представител от БЗНС. Под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV и XVI-XX обикновено и в V (1911) Велико народно събрание.
Александър Стамболийски бил убеден, че тъй като най-голямото съсловие в България е селското, а държавата съществува и се развива благодарение на неговия труд, политическата власт следва да бъде в негови ръце. Това ще осигури истинско народовластие.
Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година и на участието на България в Първата световна война. Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: "В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин".
След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република.
През януари 1919 г. Стамболийски се включва в правителството на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор, след което, счупва писалката.
На парламентарните избори, от 21 май 1920 г.БЗНС печели достатъчно гласове за съставяне на самостоятелно правителство. То развива активна международна дейност, за да изведе страната от изолацията след Първата световна война. Подкрепена е идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО.
Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда важни реформи: поземлена реформа; въвеждането на трудова повинност, поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на правописа. През 1922 година е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.
Няколко думи за актуалността на политическото наследство на нашия Патрон:
В края на Първата световна война БЗНС многократно увеличава своята членска маса и се превръща в най-мощната политическа сила. Идейните (политически и философски) концепции на БЗНС по това време се определят от Александър Стамболийски, който ги оформя в стройна система, актуална и днес, когато все още 2/3 от населението на Земята живее на село и се занимава със земеделие.
Един нов ум въстава срещу старите порядки, обрича на провал целия дотогавашен свят: "Погледнете - пише Стамболийски - и чиновници и офицери и учители, и журналисти, и политици, всичко що се движи под натиска на отживели века си теории и разбирания или под натиска на груби и користни цели, днес по неволя е принудено да обърне поглед към оня великан, наречен български земеделски народ, който смятаха за мъртва, безжизнена сила, за брашнен чувал, годен само за изтупване”.
Александър Стамболийски счита, че ако в Парламента бъдат представени съсловните организации- няма да се препират за политика, т.е. за тоя дето духа, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Тогава различните съсловни групи, представени в парламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика, просвета, стопанство по същество, а не за политиката. Те ще могат по-лесно да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество.
Той ратува държавата да стане действен двигател на общественото развитие, като засили своите "стопанско-организаторски" и културно-възпитателни функции. По мирен път, а не чрез революция да бъде създадено ново общество, базирано на сътрудничеството между съсловията. Народовластие, разбирано като участие на широките трудови маси в съсловното управление.
Мирния път на общественото развитие, който приема Ал.Стамболийски има ясно и точно обяснение: „При революция…ще пострада най-много земеделското население. Земеделското съсловие, неговите интереси не му диктуват да прави смутове и революции. "Нашето знаме - продължава Стамболийски - ще бъде оранжево. То няма да бъде кърваво, то ще има цвета на хляба, слънце, което тласка народа към живот, към творчество, не към униние, към заспалост, към смърт.
Популярен трибун, демократ-републиканец, парламентарист и безспорен лидер на Земеделския съюз, Александър Стамболийски поема управлението на страната след две национални катастрофи. Той се посвещава на защитата на националната кауза, на модернизирането и демократичното обновление на страната, влиза в историята като държавник-реформатор.
Най точната оценка за него е силата на народната памет: вече 134 години от неговото рождение, е запазен споменът за Александър Стамболийски като бележит син на България, миролюбец, хуманист, ярка и колоритна личност!

Ако Стамболийски беше ...

АКО АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ БЕШЕ СВИДЕТЕЛ…

 

Настоящата статия няма за цел описване на житието-битието и трагичната гибел, която постави в Пантеона на безсмъртието видния български държавник, общественик и политик- идеологът на българското земеделско политическо движение, което е неизменна част от политическия пейзаж на България от 1899г. насам. Задачата е по-скромна: опит за паралел, за сравнителен анализ и за оценка на проекциите от политическото наследство на Ал.Стамболийски, при днешните дадености на българския политически и обществено живот.

Спас Панчев. Председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски”

 

Само година преди настъпването на 19 век, в България се появява уникално политическо явление - Земеделския съюз. Навярно скептиците са били много, а оптимистите твърде малко, че тази съсловна организация ще се превърне в сериозна политическа сила и ще оцелее въпреки желанието и многобройните опити на наши и чужди сили- да изкоренят и изтрият от политическото битие, единственият български политически феномен, който не е филиал на световна централа на Изток или на Запад.

Заровени в детайлите, или подвластни на моментни правила, виждания и конюктурни нагласи, множеството историографи- изследователи на земеделското движение, а и биографите на Александър Стамболийски, недооценяват благодатния му престой в гр.Мюнхен и гр.Хале-Германия, където той изучава, събира и компресира прогресивните европейски и световни политически виждания.

Най-удивителното, най-значимото от тази му дейност е успешното (базирано на изключителния му природен интелект) адаптиране / пречупване на прогресивните виждания през призмата и спецификата на българските реалности и потребностите на българския народ.

Земеделската политическа философия, която Стамболийски развива, не е компилация между либералните и консервативните идеи за обществено развитие. Тя е нещо уникално, прилягащо на българската природа и душевност, поради което скоро е трансформирана в програма за излизане от жестоката икономическа криза, в която победената в Първата световна война България изпада.


 

 

Мир, хляб, народовластие- това не са политически лозунги, а основни насоки на държавническа дейност, които само за няколко години дават изумителни резултати, обозначавани като „българското икономическо чудо” и позволяват България да реализира по-високи от победителите темпове на икономически растеж. Този растеж е бил най-положителен в сферата на земеделието и обработката на земеделската продукция.

АГРАРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, която извършва Ал.Стамболийски с оземляването на безимотните и малоимотни български граждани дава изключително трайни резултати, устояли на ветровете и бурите на времето за периода 1922г.- 1992 г. Особено за първите 22 години от този период, малцина са разбирали, че наличието на средни собственици на земя ( в размерите съответно на 300 дка за Добруджа и 200 дка за останалата част на страната) е базисната причина за наличието на средна класа земеделски производители в България. Тази класа не само гарантира прехраната на населението и икономическата стабилност, но и ражда и отглежда учителското, лекарското, и другите просветени съсловия, които в политически план изповядват, както идеите на Земеделския съюз, така и на Социалдемократическата и Либералната партии. Положителните последици от този революционен акт в областта на аграрните отношения (извършен от нашия Патрон), не бяха заличени дори през периода 1944-1989 г., когато собствеността върху земята беше запазена, независимо от възприетия кооперативен начин за нейното обработване.

Настъпилите промени след 10 Ноември 1989 г., означавани като „преход от централизирано планиране към пазарно стопанство”, по своята същност представляваха: тотална по обхват, хаотична като процес и с преимуществено използване на криминални методи, промяна на собствеността върху средствата за производство.

Тъй като в българската, европейската, а и в световната история отсъстваха прецеденти и натрупан теоретически, и практически опит, на помощ се притекоха Американската търговска камара и Асоциацията на американските юристи, които излъчиха екип от 22 специалисти, начело с Ричард Ран и Роналд Ът. При изпълнението на своята мисия, този екип бе подпомаган от около две дузини български икономисти. И така, България се превърна в опитната мишка на „Ранът”(както е известен, засекретения доклад за насоките на развитието на България).

Заслужават внимание и оценка някои, почти недискутирани аспекти на този „фундаментален труд”. Вероятно плановиците, кадровиците и моделиерите на Прехода са били доста затруднени при изпълнение на задачата за префасониране на аграрния сектор в България.

За разлика от промишлеността, се е налагало се е да отчитат поне още три съществени факта:

-по традиция и като народопсихология, българинът е доста привързан към идеята за собственост (притежаване на жилище, кола и пр.) и няма лесно да се раздели със собствеността върху наследената земя;

-кооперативното обработване на земята бе извело българското земеделие на 5-6 место в световната класация, а общественото мнение трябваше да приеме ( без социални сътресения) „забиването му на дъното” на 190 -то място от 189 възможни;

- един от откроилите се (макар и за кратко) политически процеси- наченатото обединяване на земеделските политически организации, можеше да създаде проблеми, посредством противопоставяне с политически средства.


 

Преобръщането на 180 градуса на привързаността към собствеността върху земеделска земя( дори и като спомен от предците, който следва да се остави на потомците), по-същество контрареволюцията в българското земеделие е основна част от „Планът Ран”. Там макар и завоалирано „между редовете”, е наместена идеологемата за фасадно-демократическия, а по същество олигархическия модел на развитие на българското земеделие.

„Революционният кипеж” в годините 1989- 1992 г. бе използван за превръщането на този модел в символ-верую на СДС, който изпълни задачата за спешно изграждане на законовата основа. Юридическите предпоставки за настъпилата разруха и сбърканата посока в развитието на българското земеделие в голямата си част са заложени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Обн. ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г.).

От публикуването му преди 22 години-точно на рождената дата на Александър Стамболийски, до момента този закон е преживял 50 поправки (няма друг закон, в съвременната ни история, който да е преправян толкова пъти). Като се отчете, че законодателната технология включва минимум 4 обсъждания (по 2 в комисия и по 2 в пленарна зала), става ясно, че този закон е акумулирал 200 пъти усилията на народните представители.

Днес юристи, аграрикономисти и политици се питат как е възможно в този закон да се допуснат „такива нелепи грешки”. Дори дейци на СДС( политическа сила, в която самокритичността не е на мода), казват: „Май тогава нещо сбъркахме”.

Фаталните грешки са заложени в чл.10а, ал.1 и ал.2 и чл.17 ( „земята да се връща в реални граници”), както и в прословутите параграфи 12 и 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за „ликвидиране на ТКЗС” и за „ликвидационните съвети”. Допускането на „грешките” е извършено с изменение и допълнение на закона, гласувано от СДС в края на март и публикувано в ДВ бр.28 от 03.04.1992г.

Ние от Земеделски съюз „Александър Стамболийски” имаме по-логично обяснение: налице са достатъчно основания да се смята, че не става въпрос за волно или неволно допусната грешка, а за съществена особеност на българския преход, заложена от стратезите и сценаристите на прехода (вероятно договорена- на, около или под „кръглата маса”) и изпълнена от „демократичните актьори”. Така бе дадена онази насока на развитието на поземлените отношения в българското земеделско стопанство, която закономерно води до днешната разруха и последващо (като единствено възможен „добър изход от ситуацията”) кардинално преразпределение на собствеността върху земеделските земи.

Този закон, възприеман като „Великото отроче на демокрацията”, незабавно даде очакваните резултати: много хора, напуснали родните си места, не проявиха никакъв интерес към върнатата им земя "из къра" или "по чукарите" и огромни земеделски площи останаха да пустеят, което бе „добре дошло” за сръчните арендатори- Същият закон предвиди и „Великата ликвидация” на ТКЗС- която трябваше непременно да се случи, тъй като както посочих кооперативното обработване на земята бе извело българското земеделие на едно от челните места в световната ранг-листа.

Официално лансирания предтекст за ликвидирането на ТСЗС, бе бутафорния лозунг с помпозно „продемократичен” привкус: „Да изтръгнем корените на социализма в българското село”. Последвалите вандалски действия имаха за печално постижение не само ликвидиране на ТКЗС, но и на основите на българското животновъдство-племенните стада от високо продуктивни породи. Натрупаната с годините механизация за обработка на земята бе буквално разграбена, оставена да ръждяса в части дворове, разглобена и върната за скраб!

„Ранът” се оказа СМЪРТОНОСНА РАНА в снагата на българското земеделие, която отвори вратата за неговото латифундиране и за потвърждаване на народната мъдрост: „трудно се гради, лесно се руши”.

Предприети са светкавични мерки за разтуряне на появилата се( и просъществувала от ден до пладне) обединена земеделска политическа формация. Според запознати, лично покойният Андрей Карлович е въздействал върху също покойнит Милан Дренчев и някои други радетели на обединението, които още на другия ден след неговото прокламиране се отказват и започват взаимните обвинения.


 

За елиминирането на заплахата от политическо противопоставяне на разрушителните стихии в българското земеделие, е мобилизиран необходимия политически и икономически ресурс: той включвал целия арсенал от средства за въздействие- от разхвалване на отделни земеделски „атамани”- до прошепване на ухото на когото трябва, че досието му ще се появи на страниците на (примерно в. „Демокрация”), или пък обещанието, че въпросното досие ще изчезне или се предлагат депутатски места във ВНС и т.н. и т.н.

Няма данни, дали на „кръглата маса” или около/ и под нея е обсъждано как трябва да се постъпи със земеделските политически организации, но има основание да се предположи, че някой специалист по политическо инженерство е обосновал тезата: „най-добрите земеделци са разделените, разединените и противопоставените” (съвременен вариант на древния имперски принцип: „разделяй и владей”). Като в „приказките” появилите се 25-30 земеделски партии бяха „внимателно и услужливо” наместени в коалиции от целия политически спектър-ляво, дясно,център. Най-усърдни се оказаха тези, които отидоха вдясно и които съдействаха и съучастничестваха за разгрома на българското земеделие.

Как би реагирал Ал.Стамболийски, ако бе свидетел на това?

Отговорът със сигурност се съдържа в неговото разбиране за демокрацията: „Демокрацията не може да направи цялата земна площ еднакво плодородна, всички хора еднакво високи, еднакво физически и духовно силни, еднакво способни и работливи- но тя може и трябва да премахне грубото, несъмнено и очевидно за всекиго неравенство в разпределението на жизнените блага”.

Да, Ал. Стамболийски никога не би приел дивия капитализъм, който като плевел поникна в плодородните български земи. Неговото изграждане причини издълбаната огромна пропаст между милионите бедни и малцината свръх богати олигарси. То предизвика и разрушаването на българското земеделие.Ако беше съвременник, Стамболийски би се противопоставил със цялата си енергия и непримиримост и би дал животът си в битката срещу разрушители сили.

Вероятно той се е обърнал в гроба, когато представителите на една „дясна” земеделска партия, прегърнати с политическите наследници на онези, които след Ньой му издадоха смъртна присъда, отидоха на „Янини грамади” в Славовица, където е неговия Паметник-костница.

Като политическа философия, през цялата си история земеделското движение се е позиционирало в центъра на политическия спектър и в известна степен център-вляво, доколкото е защитавало интересите на средните, бедните и малоимотни селяни. Затова неговия идеолог Ал.Стамболийски (известен между другото с непримиримост и звучен политически изказ), би възкликнал: „О времена, о нрави!” , виждайки как вчера и днес земеделски партии се изживяват като подчертано десни, и без смущение изпълняват ролята на високо платени компаньонки.

 

*

* *

През последните 24 години (вече почти четвърт век) българските политици демонстрират към аграрния сектор изключителна индеферентност. Слепота и безотговорност, основани и на личната некомпетентност на ръководните екипи в министерство на земеделието.

Това не е случайно: в този жизнено важен за Република България отрасъл разрушителните процеси са почти двойно по-бързи от скоростта на светлината. Погледнато отстрани това означава, че българското земеделие е „черна дупка”, която като космическа фуния поглъща европейските и националните дотации. Където разоряването на стотици хиляди дребни и средни собственици- земеделски производители, не е на вниманието на обществото, гражданските организации, партиите, Парламента, Правителството и Президента.

01.03.2013 г. София

  • Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за политика, която ще изведе България от сегашната криза и ще осигури нейната модернизация в съответствие с глобалните промени и трансформации в съвременния свят. Създаване в България демократично и социално справедливо общество, в което ще бъдат осигурени правата и по-високо качество на живот за всички български граждани е основна обществена цел на Земеделски съюз „Александър Стамболийски България - в международен план Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за реалистична и динамична външна политика,основана на националните интереси и на принципите и нормите на международното право-ненарушимост на границите, намаляване на равнището на военно противопоставяне, универсализъм на правата и други. Главната цел на външната политика на България е превръщането на еврочленството на страната ни в основен стратегически фактор на външната ни политика. Именно това членство засилва позициите ни в регионален и глобален план. Активното участие на България при формирането на външната политика на ЕС и НАТО е най-добрата форма на защита на нашите национални интереси..

  • Работа и здравеопазване за всички Възможност за всеки гражданин с труда си да печели уважението на другите, своята самостоятелност и просперитет. Гаранции за здравето и почивката на всички хора. Ново качество на живота Ново качество на живота- създаване на условия за пълноценно реализиране на заложбите, интересите и правата на човека в труда, в свободното време и обществената дейност, за по-голяма хармония между икономическото, техническото, културното и екологическото битие на човека.
  • Социалното осигуряване следва да бъде адекватно на пазарната икономическа среда, като разшири своя обхват и върху нови за обществото ни осигурителни рискове - безработицата и платеното медицинско обслужване. Да се обособят три относително автономни осигурителни системи: за пенсионно осигуряване, за защита при безработица и за здравно осигуряване. Те следва да се развиват взаимосвързано по отношение на финансирането и управлението на осигурителните фондове. Пенсионното осигуряване да гарантира условия за достоен живот на възрастните хора при либерализирани условия за пенсиониране, на базата на европейския опит. Да се стимулира трудовото дълголетие, като пенсиите се определят според длъжностите, заплатите и трудовия стаж, за които са осигурявани хората. Осигуряването за безработица трябва да се използва както за обезщетения и помощи при уволнения и трудности при намиране на работа, така и за финансиране на квалификацията и преквалификацията на безработните и за стимулиране на стопански дейности, с които се разкриват нови работни места
  • Образователната политика трябва да бъде съобразена както със съвременните постижения на науката и европейските стандарти, така и с националните традиции- за развитие и защита на българското национално самосъзнание. Земеделците сме за общодостъпно светско образование, при което държавата осигурява безплатно основно и средно образование, и финансира част от висшето образование. Да се прилагат общи държавни образователни стандарти и акредитационни норми, както към държавните, така и към частните учебни заведения. Приоритетно развитие на науката, образованието и културата , за осигуряване на националното бъдеще, тъй като оценяваме изоставането като стратегическа опасност. Без забавяне да се преодолеят сегашното несъзвучно с новото време отношение към тези области и тяхното тежко състояние.
  • Екологичната сигурност - като ново отношение между човека и природата, като глобална и национална политика за опазване на околната среда, адресирани към всяка човешка дейност в условията на новите реалности. . Съвременна екологическа стратегия и политика, които ще опазят жизнеспособна българската природа, ще защитят екологически хората и тяхната среда.

Съмишленици

В момента има 104  гости и няма потребители и в сайта

Адрес

Дом-паметник “Александър Стамболийски”