Публичен регистър

С Л О В О 

по случай 92 години от смъртта на нашия патрон Александър Стамболийски,

произнесено от Александър Андреев – зам. предеседател

на НС на ПП ЗС „Александър Стамболийски”

 

 

Уважаеми г-н Областен управител
Уважаеми господа народни представители
Уважаеми членове и симпатизанти на ЗС Ал. Стамболийски
Уважаеми сдружени земеделци,
Уважаеми гости
Дами и господа,

 

На днешния ден, отбелязване 92 години от трагичната смърт на човека, на ярката и колоритна личност, на народния трибун, а държавника, на видния политик на България, на демократа-­републиканец, на парламентариста, на нашия патрон Александър Стамболийски.

Роден на 1 март 1879 г. в Славовица, Пазарджишко, Александър Стамболийски учи в земеделското училище в Садово и завършва Лозаро­-винарското училище в Плевен, където е ученик на основателя на Българския земеделски съюз Янко Забунов. През следващите години учи агрономия в Мюнхен и философия в Хале, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.

След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година е избран за народен представител от БЗНС. Под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Александър Стамболийски е народен представител в XIV и XVIXX обикновено и в V (1911) Велико народно събрание.

В края на Първата световна война БЗНС многократно увеличава своята членска маса и се превръща в най­мощната политическа сила. Идейните (политически и философски) концепции на БЗНС по това време се определят от Александър Стамболийски, който ги оформя в стройна система, актуална и днес.

Александър Стамболийски бил убеден, че тъй като най­голямото съсловие в България е селското, а държавата съществува и се развива благодарение на неговия труд, политическата власт следва да бъде в негови ръце.

Александър Стамболийски счита, че ако в Парламента бъдат представени съсловните организации - няма да се препират за политика, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Тогава различните съсловни групи, представени в парламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика, просвета, стопанство, а не за политиката. Те ще могат по­лесно да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество.

Той ратува държавата да стане действен двигател на общественото развитие, като засили своите "стопанско-организаторски" и културно-възпитателни функции. По мирен път, а не чрез революция да бъде създадено ново общество, базирано на сътрудничеството между съсловията. Народовластие, разбирано като участие на широките трудови маси в съсловното управление.

Мирния път на общественото развитие, който приема Ал. Стамболийски има ясно и точно обяснение: „При революция…ще пострада най­много земеделското население. Земеделското съсловие, неговите интереси не му диктуват да прави смутове и революции. "Нашето знаме продължава Стамболийски ще бъде оранжево. То няма да бъде кърваво, то ще има цвета на хляба, слънце, което тласка народа към живот, към творчество, не към униние, към заспалост, към смърт.

Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година и на участието на България в Първата световна война. Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: „В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин“.

След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република.

През януари 1919 г. Стамболийски се включва в правителството на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор, след което, счупва писалката.

На парламентарните избори, от 21 май 1920 г.БЗНС печели достатъчно гласове за съставяне на самостоятелно правителство. То развива активна международна дейност, за да изведе страната от изолацията след Първата световна война. Подкрепена е идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО.

Александър Стамболийски и неговото правителството поемат управлението на страната след две национални катастрофи. Той се посвещава на защитата на националната кауза, на модернизирането и демократичното обновление на страната, влиза в историята като държавник-реформатор.

Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда важни реформи: поземлена реформа; въвеждането на трудова повинност, поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на правописа. През 1922 година е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.

Тук е мястото да споменем някои от законите приети от „кабинета Стамболийски” , имащи и днес актуално звучене закони, приети:
1. Закон за данъка върху общия доход - предвиждащ прогресивно нарастване от 2 % (за доход до 20000 лв.) до 25 % (за доход над 2 млн. лева).
2. Закон за облагане на дружествата - облагане на непроизводителните организации до 25 %, а на производителните – до 20 %, като за кооперациите облагането е още по­ниско – до 18 %. Неговата цел е поощряване дейността на производителните дружества и организации.
3. Закон за народното просвещение - тригодишен задължителен и безплатен курс на обучение в училищата, като във всички селища с над 20 ученици да се построят прогимназии. Отделя голямо внимание на професионалната квалификация на учащите се, чрез въвеждането на редица практически предмети, вкл. земеделие и приложни науки. В гимназиалния курс са внедрени практически предмети, свързани с труда. Предвижда се откриването на двегодишни професионални училища над прогимназиите, където учениците да се усъвършенстват в строителството, земеделието, железарството, дърводелството и т.н.
4. Закон за увеличаване размера на държавните земи от отчуждените и одържавени земи. В него се предвижда създаването на държавен поземлен фонд за стабилизиране на дребните селски стопани и се създават условия за практическото прилагане на принципа, че „земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват”.
5. Закон за трудовата поземлена собственост - определя правото на всеки български гражданин да владее минимум до 300 дка обработваема земя. Площите, които надхвърлят този максимум, се изземват срещу обезщетение и се предоставят на обезземлените и малоимотните селяни…
6. Закон за отчуждаване на зданията, необходими за държавната администрация. С него се намаляват огромните разходи, които правителството изразходва за наеми.
7. Закон за кредитиране на кооперативното движение - чрез осигуряване на изгоден кредит за кооператорите, отпускан от народните и земеделските банки.

На 17 септември 1922 г., Конституционният блок насрочва свой митинг в Търново, който е няколко пъти по-­малък от организирания на същия ден там конгрес на цвеклопроизводителите. През ноември 1922 г. е проведен референдум за съдене на правителствата, начело с Ив. Евстр. Гешов, д­р Ст. Данев, Ал. Малинов - Ст. Костурков, като виновници за двете национални катастрофи на България. 600 000 души гласуват за тяхното съдене, против са 205 000 души.Виновниците са пратени в затвора. Тези две събития показват на буржоазните партии, че губят влияние. В техните среди се възприема разбирането, че е невъзможно свалянето на БЗНС от власт чрез избори или с други легални средства на политическа борба. Така се стига до военния преврат на 9 юни 1923 г.

Малко преди полунощ на 8 юни 1923 година телефонните връзки със столицата са прекъснати. Превратът е определен за 9 юни в 3 часа сутринта. Точно в този час електричеството е прекъснато за 4 минути. Това е сигналът за действие. Военните отряди, командвани от привържениците на Военния съюз напускат казармите и завземат министерствата, участъци, пощи, гари в София и страната. Рано сутринта всичко е приключено. Земеделските министри са арестувани. Оранжевата гвардия не успява да се противопостави на армията и на мобилизираните над 10 000 запасни офицери и подофицери. Бойците се сражават смело, въоръжени с тояги и коси, но са сразени от редовната армия.

На 13 юни Стамболийски е заловен и отведен от капитан Харлаков във вилата му в Славовица, където е подложен на зверски продължителни мъчения. Той бил намушкан 60 пъти. Дясната му ръка била отрязана в китката, както и били отрязани пръстите на лявата му ръка. Миг преди да загуби съзнание Стамболийски написал на стената на обора със собствената си кръв последното послание към бъдните поколения – „А. Ст. 14 юни 1923“. Брат му Васил също бил измъчван до смърт. Преди да бъдат погребани двамата братя, били отрязани главите им.

Деветоюнския преврат е извършен не само по политически причини (страх на буржоазните партии от влиянието и силата на Земеделския съюз). В неговото планиране и провеждане участват и сили, виждащи опасност за своите икономически интереси в забележителното възраждане на българската икономика и за геополитическо влияние на държавата ни в Югоизточна Европа и на Балканите. Те не могат да приемат факта, че само за 3­4 години след Ньойския договор, в България се възстановява държавността и е налице непознат дотогава стопански бум, преливащ в икономическо влияние върху целия регион.

Земеделското правителство стимулира с държавни гаранции българските граждани, инвеститори и предприемачи да участват със свои вложения и акции в бързо реализуеми общински, околийски и държавни проекти, от които те получават значителни дивиденти.

Затова европейската финансова олигархия е дала и мило и драго, час по-скоро земеделското правителство да бъде съборено, за да се върнат българските граждани в лоното на лихварския капитал, който чрез кредити да обвърже предприемачите и инвеститорите във вечна зависимост.

Архивите разкриват конкретни примери в това отношение: Немската легация в София споменават за първи път на 12 юни 1923 г., три дена след преврата, че се очаква всеки момент новината за арестуването или смъртта на Стамболийски, който се намира в родното му село Славовица, с 200-300 души тежко въоръжени поддръжници, обкръжени от армията.

Разузнавателното звено на германската Кредитбанк в София докладва в Берлин на 15 юни, че днес при транспорта му към София Стамболийски е бил убит при опит за бягство. След тези думи, докладът продължава: Според нашето мнение това е навярно най­доброто разрешение на въпроса, тъй като, докато е жив, той би могъл да причинява затруднения на всяко правителство.

Прекланяйки се пред образа на големия българин, пред един живот, достоен за подражание, днес ние нямаме право да забравяме неговите дела, неговите завети, идеи и принципи, защото те са богатството, идейното наследство, което може да ни служи за политическа поука във всяко време.

Колкото се отдалечаваме във времето след неговата смърт, все повече се откроява неговото дело, като едно бурно и делово минало, като един величествен паметник на безсмъртието, придаващ на Ал. Стамболийски ореол на юначен българин, роден за борба и отдал живота си за поколенията.

Убийството на Александър Стамболийски означава началото на втория му живот, този на мита Стамболийски, който нахлува в народната чувствителност, в поезията като състрадание към мъченика, като почит и удивление към народния водач, загинал при изпълнението на дълга си като политик и държавник.

Най­точната оценка за него е силата на народната памет, която пази спомена за Александър Стамболийски като бележит син на България, миролюбец, хуманист, ярка и колоритна личност!

НОВИНИ

ЕЛА С НАС

ABOUT US

СТРУКТУРА

ГАЛЕРИЯ

ИЗБОРИ

НАЧАЛО