НАЧАЛО
Home Избрани статии Ако Стамболийски беше ...

Ако Стамболийски беше ...

Детайли
Страница 3 от 4

 

Преобръщането на 180 градуса на привързаността към собствеността върху земеделска земя( дори и като спомен от предците, който следва да се остави на потомците), по-същество контрареволюцията в българското земеделие е основна част от „Планът Ран”. Там макар и завоалирано „между редовете”, е наместена идеологемата за фасадно-демократическия, а по същество олигархическия модел на развитие на българското земеделие.

„Революционният кипеж” в годините 1989- 1992 г. бе използван за превръщането на този модел в символ-верую на СДС, който изпълни задачата за спешно изграждане на законовата основа. Юридическите предпоставки за настъпилата разруха и сбърканата посока в развитието на българското земеделие в голямата си част са заложени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Обн. ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г.).

От публикуването му преди 22 години-точно на рождената дата на Александър Стамболийски, до момента този закон е преживял 50 поправки (няма друг закон, в съвременната ни история, който да е преправян толкова пъти). Като се отчете, че законодателната технология включва минимум 4 обсъждания (по 2 в комисия и по 2 в пленарна зала), става ясно, че този закон е акумулирал 200 пъти усилията на народните представители.

Днес юристи, аграрикономисти и политици се питат как е възможно в този закон да се допуснат „такива нелепи грешки”. Дори дейци на СДС( политическа сила, в която самокритичността не е на мода), казват: „Май тогава нещо сбъркахме”.

Фаталните грешки са заложени в чл.10а, ал.1 и ал.2 и чл.17 ( „земята да се връща в реални граници”), както и в прословутите параграфи 12 и 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за „ликвидиране на ТКЗС” и за „ликвидационните съвети”. Допускането на „грешките” е извършено с изменение и допълнение на закона, гласувано от СДС в края на март и публикувано в ДВ бр.28 от 03.04.1992г.

Ние от Земеделски съюз „Александър Стамболийски” имаме по-логично обяснение: налице са достатъчно основания да се смята, че не става въпрос за волно или неволно допусната грешка, а за съществена особеност на българския преход, заложена от стратезите и сценаристите на прехода (вероятно договорена- на, около или под „кръглата маса”) и изпълнена от „демократичните актьори”. Така бе дадена онази насока на развитието на поземлените отношения в българското земеделско стопанство, която закономерно води до днешната разруха и последващо (като единствено възможен „добър изход от ситуацията”) кардинално преразпределение на собствеността върху земеделските земи.

Този закон, възприеман като „Великото отроче на демокрацията”, незабавно даде очакваните резултати: много хора, напуснали родните си места, не проявиха никакъв интерес към върнатата им земя "из къра" или "по чукарите" и огромни земеделски площи останаха да пустеят, което бе „добре дошло” за сръчните арендатори- Същият закон предвиди и „Великата ликвидация” на ТКЗС- която трябваше непременно да се случи, тъй като както посочих кооперативното обработване на земята бе извело българското земеделие на едно от челните места в световната ранг-листа.

Официално лансирания предтекст за ликвидирането на ТСЗС, бе бутафорния лозунг с помпозно „продемократичен” привкус: „Да изтръгнем корените на социализма в българското село”. Последвалите вандалски действия имаха за печално постижение не само ликвидиране на ТКЗС, но и на основите на българското животновъдство-племенните стада от високо продуктивни породи. Натрупаната с годините механизация за обработка на земята бе буквално разграбена, оставена да ръждяса в части дворове, разглобена и върната за скраб!

„Ранът” се оказа СМЪРТОНОСНА РАНА в снагата на българското земеделие, която отвори вратата за неговото латифундиране и за потвърждаване на народната мъдрост: „трудно се гради, лесно се руши”.

Предприети са светкавични мерки за разтуряне на появилата се( и просъществувала от ден до пладне) обединена земеделска политическа формация. Според запознати, лично покойният Андрей Карлович е въздействал върху също покойнит Милан Дренчев и някои други радетели на обединението, които още на другия ден след неговото прокламиране се отказват и започват взаимните обвинения.

  • Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за политика, която ще изведе България от сегашната криза и ще осигури нейната модернизация в съответствие с глобалните промени и трансформации в съвременния свят. Създаване в България демократично и социално справедливо общество, в което ще бъдат осигурени правата и по-високо качество на живот за всички български граждани е основна обществена цел на Земеделски съюз „Александър Стамболийски България - в международен план Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за реалистична и динамична външна политика,основана на националните интереси и на принципите и нормите на международното право-ненарушимост на границите, намаляване на равнището на военно противопоставяне, универсализъм на правата и други. Главната цел на външната политика на България е превръщането на еврочленството на страната ни в основен стратегически фактор на външната ни политика. Именно това членство засилва позициите ни в регионален и глобален план. Активното участие на България при формирането на външната политика на ЕС и НАТО е най-добрата форма на защита на нашите национални интереси..

  • Работа и здравеопазване за всички Възможност за всеки гражданин с труда си да печели уважението на другите, своята самостоятелност и просперитет. Гаранции за здравето и почивката на всички хора. Ново качество на живота Ново качество на живота- създаване на условия за пълноценно реализиране на заложбите, интересите и правата на човека в труда, в свободното време и обществената дейност, за по-голяма хармония между икономическото, техническото, културното и екологическото битие на човека.
  • Социалното осигуряване следва да бъде адекватно на пазарната икономическа среда, като разшири своя обхват и върху нови за обществото ни осигурителни рискове - безработицата и платеното медицинско обслужване. Да се обособят три относително автономни осигурителни системи: за пенсионно осигуряване, за защита при безработица и за здравно осигуряване. Те следва да се развиват взаимосвързано по отношение на финансирането и управлението на осигурителните фондове. Пенсионното осигуряване да гарантира условия за достоен живот на възрастните хора при либерализирани условия за пенсиониране, на базата на европейския опит. Да се стимулира трудовото дълголетие, като пенсиите се определят според длъжностите, заплатите и трудовия стаж, за които са осигурявани хората. Осигуряването за безработица трябва да се използва както за обезщетения и помощи при уволнения и трудности при намиране на работа, така и за финансиране на квалификацията и преквалификацията на безработните и за стимулиране на стопански дейности, с които се разкриват нови работни места
  • Образователната политика трябва да бъде съобразена както със съвременните постижения на науката и европейските стандарти, така и с националните традиции- за развитие и защита на българското национално самосъзнание. Земеделците сме за общодостъпно светско образование, при което държавата осигурява безплатно основно и средно образование, и финансира част от висшето образование. Да се прилагат общи държавни образователни стандарти и акредитационни норми, както към държавните, така и към частните учебни заведения. Приоритетно развитие на науката, образованието и културата , за осигуряване на националното бъдеще, тъй като оценяваме изоставането като стратегическа опасност. Без забавяне да се преодолеят сегашното несъзвучно с новото време отношение към тези области и тяхното тежко състояние.
  • Екологичната сигурност - като ново отношение между човека и природата, като глобална и национална политика за опазване на околната среда, адресирани към всяка човешка дейност в условията на новите реалности. . Съвременна екологическа стратегия и политика, които ще опазят жизнеспособна българската природа, ще защитят екологически хората и тяхната среда.