Мир, хляб, народовластие- това не са политически лозунги, а основни насоки на държавническа дейност, които само за няколко години дават изумителни резултати, обозначавани като „българското икономическо чудо” и позволяват България да реализира по-високи от победителите темпове на икономически растеж. Този растеж е бил най-положителен в сферата на земеделието и обработката на земеделската продукция.

АГРАРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, която извършва Ал.Стамболийски с оземляването на безимотните и малоимотни български граждани дава изключително трайни резултати, устояли на ветровете и бурите на времето за периода 1922г.- 1992 г. Особено за първите 22 години от този период, малцина са разбирали, че наличието на средни собственици на земя ( в размерите съответно на 300 дка за Добруджа и 200 дка за останалата част на страната) е базисната причина за наличието на средна класа земеделски производители в България. Тази класа не само гарантира прехраната на населението и икономическата стабилност, но и ражда и отглежда учителското, лекарското, и другите просветени съсловия, които в политически план изповядват, както идеите на Земеделския съюз, така и на Социалдемократическата и Либералната партии. Положителните последици от този революционен акт в областта на аграрните отношения (извършен от нашия Патрон), не бяха заличени дори през периода 1944-1989 г., когато собствеността върху земята беше запазена, независимо от възприетия кооперативен начин за нейното обработване.

Настъпилите промени след 10 Ноември 1989 г., означавани като „преход от централизирано планиране към пазарно стопанство”, по своята същност представляваха: тотална по обхват, хаотична като процес и с преимуществено използване на криминални методи, промяна на собствеността върху средствата за производство.

Тъй като в българската, европейската, а и в световната история отсъстваха прецеденти и натрупан теоретически, и практически опит, на помощ се притекоха Американската търговска камара и Асоциацията на американските юристи, които излъчиха екип от 22 специалисти, начело с Ричард Ран и Роналд Ът. При изпълнението на своята мисия, този екип бе подпомаган от около две дузини български икономисти. И така, България се превърна в опитната мишка на „Ранът”(както е известен, засекретения доклад за насоките на развитието на България).

Заслужават внимание и оценка някои, почти недискутирани аспекти на този „фундаментален труд”. Вероятно плановиците, кадровиците и моделиерите на Прехода са били доста затруднени при изпълнение на задачата за префасониране на аграрния сектор в България.

За разлика от промишлеността, се е налагало се е да отчитат поне още три съществени факта:

-по традиция и като народопсихология, българинът е доста привързан към идеята за собственост (притежаване на жилище, кола и пр.) и няма лесно да се раздели със собствеността върху наследената земя;

-кооперативното обработване на земята бе извело българското земеделие на 5-6 место в световната класация, а общественото мнение трябваше да приеме ( без социални сътресения) „забиването му на дъното” на 190 -то място от 189 възможни;

- един от откроилите се (макар и за кратко) политически процеси- наченатото обединяване на земеделските политически организации, можеше да създаде проблеми, посредством противопоставяне с политически средства.

• < Предишна