Преобръщането на 180 градуса на привързаността към собствеността върху земеделска земя( дори и като спомен от предците, който следва да се остави на потомците), по-същество контрареволюцията в българското земеделие е основна част от „Планът Ран”. Там макар и завоалирано „между редовете”, е наместена идеологемата за фасадно-демократическия, а по същество олигархическия модел на развитие на българското земеделие.

„Революционният кипеж” в годините 1989- 1992 г. бе използван за превръщането на този модел в символ-верую на СДС, който изпълни задачата за спешно изграждане на законовата основа. Юридическите предпоставки за настъпилата разруха и сбърканата посока в развитието на българското земеделие в голямата си част са заложени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Обн. ДВ. бр.17 от 1 Март 1991г.).

От публикуването му преди 22 години-точно на рождената дата на Александър Стамболийски, до момента този закон е преживял 50 поправки (няма друг закон, в съвременната ни история, който да е преправян толкова пъти). Като се отчете, че законодателната технология включва минимум 4 обсъждания (по 2 в комисия и по 2 в пленарна зала), става ясно, че този закон е акумулирал 200 пъти усилията на народните представители.

Днес юристи, аграрикономисти и политици се питат как е възможно в този закон да се допуснат „такива нелепи грешки”. Дори дейци на СДС( политическа сила, в която самокритичността не е на мода), казват: „Май тогава нещо сбъркахме”.

Фаталните грешки са заложени в чл.10а, ал.1 и ал.2 и чл.17 ( „земята да се връща в реални граници”), както и в прословутите параграфи 12 и 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за „ликвидиране на ТКЗС” и за „ликвидационните съвети”. Допускането на „грешките” е извършено с изменение и допълнение на закона, гласувано от СДС в края на март и публикувано в ДВ бр.28 от 03.04.1992г.

Ние от Земеделски съюз „Александър Стамболийски” имаме по-логично обяснение: налице са достатъчно основания да се смята, че не става въпрос за волно или неволно допусната грешка, а за съществена особеност на българския преход, заложена от стратезите и сценаристите на прехода (вероятно договорена- на, около или под „кръглата маса”) и изпълнена от „демократичните актьори”. Така бе дадена онази насока на развитието на поземлените отношения в българското земеделско стопанство, която закономерно води до днешната разруха и последващо (като единствено възможен „добър изход от ситуацията”) кардинално преразпределение на собствеността върху земеделските земи.

Този закон, възприеман като „Великото отроче на демокрацията”, незабавно даде очакваните резултати: много хора, напуснали родните си места, не проявиха никакъв интерес към върнатата им земя "из къра" или "по чукарите" и огромни земеделски площи останаха да пустеят, което бе „добре дошло” за сръчните арендатори- Същият закон предвиди и „Великата ликвидация” на ТКЗС- която трябваше непременно да се случи, тъй като както посочих кооперативното обработване на земята бе извело българското земеделие на едно от челните места в световната ранг-листа.

Официално лансирания предтекст за ликвидирането на ТСЗС, бе бутафорния лозунг с помпозно „продемократичен” привкус: „Да изтръгнем корените на социализма в българското село”. Последвалите вандалски действия имаха за печално постижение не само ликвидиране на ТКЗС, но и на основите на българското животновъдство-племенните стада от високо продуктивни породи. Натрупаната с годините механизация за обработка на земята бе буквално разграбена, оставена да ръждяса в части дворове, разглобена и върната за скраб!

„Ранът” се оказа СМЪРТОНОСНА РАНА в снагата на българското земеделие, която отвори вратата за неговото латифундиране и за потвърждаване на народната мъдрост: „трудно се гради, лесно се руши”.

Предприети са светкавични мерки за разтуряне на появилата се( и просъществувала от ден до пладне) обединена земеделска политическа формация. Според запознати, лично покойният Андрей Карлович е въздействал върху също покойнит Милан Дренчев и някои други радетели на обединението, които още на другия ден след неговото прокламиране се отказват и започват взаимните обвинения.

• Следваща >