Добрич

С Л О В О 

по случай 92 години от смъртта на нашия патрон Александър Стамболийски,

произнесено от Александър Андреев – зам. предеседател

на НС на ПП ЗС „Александър Стамболийски”

 

 

Уважаеми г-н Областен управител
Уважаеми господа народни представители
Уважаеми членове и симпатизанти на ЗС Ал. Стамболийски
Уважаеми сдружени земеделци,
Уважаеми гости
Дами и господа,

 

На днешния ден, отбелязване 92 години от трагичната смърт на човека, на ярката и колоритна личност, на народния трибун, а държавника, на видния политик на България, на демократа-­републиканец, на парламентариста, на нашия патрон Александър Стамболийски.

Роден на 1 март 1879 г. в Славовица, Пазарджишко, Александър Стамболийски учи в земеделското училище в Садово и завършва Лозаро­-винарското училище в Плевен, където е ученик на основателя на Българския земеделски съюз Янко Забунов. През следващите години учи агрономия в Мюнхен и философия в Хале, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.

След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година е избран за народен представител от БЗНС. Под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Александър Стамболийски е народен представител в XIV и XVIXX обикновено и в V (1911) Велико народно събрание.

В края на Първата световна война БЗНС многократно увеличава своята членска маса и се превръща в най­мощната политическа сила. Идейните (политически и философски) концепции на БЗНС по това време се определят от Александър Стамболийски, който ги оформя в стройна система, актуална и днес.

Александър Стамболийски бил убеден, че тъй като най­голямото съсловие в България е селското, а държавата съществува и се развива благодарение на неговия труд, политическата власт следва да бъде в негови ръце.

Александър Стамболийски счита, че ако в Парламента бъдат представени съсловните организации - няма да се препират за политика, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Тогава различните съсловни групи, представени в парламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика, просвета, стопанство, а не за политиката. Те ще могат по­лесно да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество.

Той ратува държавата да стане действен двигател на общественото развитие, като засили своите "стопанско-организаторски" и културно-възпитателни функции. По мирен път, а не чрез революция да бъде създадено ново общество, базирано на сътрудничеството между съсловията. Народовластие, разбирано като участие на широките трудови маси в съсловното управление.

Мирния път на общественото развитие, който приема Ал. Стамболийски има ясно и точно обяснение: „При революция…ще пострада най­много земеделското население. Земеделското съсловие, неговите интереси не му диктуват да прави смутове и революции. "Нашето знаме продължава Стамболийски ще бъде оранжево. То няма да бъде кърваво, то ще има цвета на хляба, слънце, което тласка народа към живот, към творчество, не към униние, към заспалост, към смърт.

Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година и на участието на България в Първата световна война. Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: „В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин“.

След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република.

През януари 1919 г. Стамболийски се включва в правителството на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор, след което, счупва писалката.

На парламентарните избори, от 21 май 1920 г.БЗНС печели достатъчно гласове за съставяне на самостоятелно правителство. То развива активна международна дейност, за да изведе страната от изолацията след Първата световна война. Подкрепена е идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО.

Александър Стамболийски и неговото правителството поемат управлението на страната след две национални катастрофи. Той се посвещава на защитата на националната кауза, на модернизирането и демократичното обновление на страната, влиза в историята като държавник-реформатор.

Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда важни реформи: поземлена реформа; въвеждането на трудова повинност, поради наложеното ликвидиране на армията; опростяването на правописа. През 1922 година е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.

Тук е мястото да споменем някои от законите приети от „кабинета Стамболийски” , имащи и днес актуално звучене закони, приети:
1. Закон за данъка върху общия доход - предвиждащ прогресивно нарастване от 2 % (за доход до 20000 лв.) до 25 % (за доход над 2 млн. лева).
2. Закон за облагане на дружествата - облагане на непроизводителните организации до 25 %, а на производителните – до 20 %, като за кооперациите облагането е още по­ниско – до 18 %. Неговата цел е поощряване дейността на производителните дружества и организации.
3. Закон за народното просвещение - тригодишен задължителен и безплатен курс на обучение в училищата, като във всички селища с над 20 ученици да се построят прогимназии. Отделя голямо внимание на професионалната квалификация на учащите се, чрез въвеждането на редица практически предмети, вкл. земеделие и приложни науки. В гимназиалния курс са внедрени практически предмети, свързани с труда. Предвижда се откриването на двегодишни професионални училища над прогимназиите, където учениците да се усъвършенстват в строителството, земеделието, железарството, дърводелството и т.н.
4. Закон за увеличаване размера на държавните земи от отчуждените и одържавени земи. В него се предвижда създаването на държавен поземлен фонд за стабилизиране на дребните селски стопани и се създават условия за практическото прилагане на принципа, че „земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват”.
5. Закон за трудовата поземлена собственост - определя правото на всеки български гражданин да владее минимум до 300 дка обработваема земя. Площите, които надхвърлят този максимум, се изземват срещу обезщетение и се предоставят на обезземлените и малоимотните селяни…
6. Закон за отчуждаване на зданията, необходими за държавната администрация. С него се намаляват огромните разходи, които правителството изразходва за наеми.
7. Закон за кредитиране на кооперативното движение - чрез осигуряване на изгоден кредит за кооператорите, отпускан от народните и земеделските банки.

На 17 септември 1922 г., Конституционният блок насрочва свой митинг в Търново, който е няколко пъти по-­малък от организирания на същия ден там конгрес на цвеклопроизводителите. През ноември 1922 г. е проведен референдум за съдене на правителствата, начело с Ив. Евстр. Гешов, д­р Ст. Данев, Ал. Малинов - Ст. Костурков, като виновници за двете национални катастрофи на България. 600 000 души гласуват за тяхното съдене, против са 205 000 души.Виновниците са пратени в затвора. Тези две събития показват на буржоазните партии, че губят влияние. В техните сред