НАЧАЛО

Кюрдите – нация без държава…

КЮРДИТЕ – НАЦИЯ БЕЗ ДЪРЖАВА

НЕЗАОБИКОЛИМ ФАКТОР В БЛИЗКОИЗТОЧНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС

 

Настъпи времето да решим сами своята съдба и ние не трябва

да чакаме други да го направятвместо нас“

Масуд Барзани, Президент на регионалното правителство на иракски Кюрдистан

 

 Dimitar Minkov

            Събитията около войната в Сирия, борбата на международната коалиция срещу формированията на т.н. Ислямска държава и обстановката в нашата югоизточна съседка Турция отново изведоха на дневен ред въпросът за съдбата на кюрдите - най-голямата малцинствена група в света, която няма своя държава. Кюрдите са едни от най-активните участници във военните действия слещу Ислямска държава и след прилючване на военните действия в региона основателно ще поставят въпроса за своето обединение. Един от най-големите противници на такова обединение, под каквато и да е форма, е Турция, която вижда в него заплаха за своята териториална цялост. Макар и на думи да подкрепят справедливите искания на кюрдите за самостоятелна държава, много от западните демокрации се притесняват от възникването на една 30 милионна държава в един вече достатъчно хаотичен и взривоопасен регион. Развръзката на този конфликт на интереси между кюрдите, Турция, Ирак, Иран и Запада предстои в близките години.

Кои са кюрдите и с какви средства те водят своята борба за самоопределение?

 

І. Кратка историческа справка и политическо представителство

 

            Когато се говори за кюрдите и най-вече за това дали и кога те ще имат своя държава трябва да се отчита фактът, че тази общност никога в историята си не е била хомогенна. Близо 30 млн. кюрди са пръснати на териториите на Ирак, Сирия, Иран и Турция. Независимо от факта, че са успели да запазят своята идентичност през вековете, те нямат общи лингвистични и дори религиозни корени, повлияни са силно от обществата на държавите в рамките на които са живяли и живеят и до днес. Различията между тях са значителни, но единственото, което ги обединява е стремежът им към самоопределение, на което те вярват, че имат право, бидейки най-голямата в света етническа общност без собствена суверенна държава. Но дори и в тази своя вековна мечта кюрдите не винаги са били единни.

Когато в резултат на Севърския мирен договор (1920 г.) великите сили се опитват да създадат кюрдска държава, макар и изцяло доминирана от Великобритания, много кюрди се сражават на страната на Кемал Ататюрк за да отхвърлят този дговор.

През годините са правени опити да се създаде кюрдска държава, макар и необединяваща всички кюрди. На 22 януари 1946 г. Демократическата партия на Кюрдистан в Иран (PDKI ), създадена само няколко месеца по-рано от Кази Мухаммад,   поставя началото на нова държава - Република Кюрдистан. Северната част на Иран е под контрола на СССР и неговата подкрепа е решаваща за създаването и просъществуването на новата държава. По-малко от година след това, обаче СССР сключва договор с централното правителство на Иран, което с военна сила разгромява Република Кюрдистан и екзекутира президента на републиката Кази Мухаммад.

___________________________

* Авторът е бивш дипломат, съветник на председателя на БЗНС "Александър Стамболийски" по международни въпроси.

___________________________

Целия анализ можете да прочетете тук.  

  • Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за политика, която ще изведе България от сегашната криза и ще осигури нейната модернизация в съответствие с глобалните промени и трансформации в съвременния свят. Създаване в България демократично и социално справедливо общество, в което ще бъдат осигурени правата и по-високо качество на живот за всички български граждани е основна обществена цел на Земеделски съюз „Александър Стамболийски България - в международен план Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за реалистична и динамична външна политика,основана на националните интереси и на принципите и нормите на международното право-ненарушимост на границите, намаляване на равнището на военно противопоставяне, универсализъм на правата и други. Главната цел на външната политика на България е превръщането на еврочленството на страната ни в основен стратегически фактор на външната ни политика. Именно това членство засилва позициите ни в регионален и глобален план. Активното участие на България при формирането на външната политика на ЕС и НАТО е най-добрата форма на защита на нашите национални интереси..

  • Работа и здравеопазване за всички Възможност за всеки гражданин с труда си да печели уважението на другите, своята самостоятелност и просперитет. Гаранции за здравето и почивката на всички хора. Ново качество на живота Ново качество на живота- създаване на условия за пълноценно реализиране на заложбите, интересите и правата на човека в труда, в свободното време и обществената дейност, за по-голяма хармония между икономическото, техническото, културното и екологическото битие на човека.
  • Социалното осигуряване следва да бъде адекватно на пазарната икономическа среда, като разшири своя обхват и върху нови за обществото ни осигурителни рискове - безработицата и платеното медицинско обслужване. Да се обособят три относително автономни осигурителни системи: за пенсионно осигуряване, за защита при безработица и за здравно осигуряване. Те следва да се развиват взаимосвързано по отношение на финансирането и управлението на осигурителните фондове. Пенсионното осигуряване да гарантира условия за достоен живот на възрастните хора при либерализирани условия за пенсиониране, на базата на европейския опит. Да се стимулира трудовото дълголетие, като пенсиите се определят според длъжностите, заплатите и трудовия стаж, за които са осигурявани хората. Осигуряването за безработица трябва да се използва както за обезщетения и помощи при уволнения и трудности при намиране на работа, така и за финансиране на квалификацията и преквалификацията на безработните и за стимулиране на стопански дейности, с които се разкриват нови работни места
  • Образователната политика трябва да бъде съобразена както със съвременните постижения на науката и европейските стандарти, така и с националните традиции- за развитие и защита на българското национално самосъзнание. Земеделците сме за общодостъпно светско образование, при което държавата осигурява безплатно основно и средно образование, и финансира част от висшето образование. Да се прилагат общи държавни образователни стандарти и акредитационни норми, както към държавните, така и към частните учебни заведения. Приоритетно развитие на науката, образованието и културата , за осигуряване на националното бъдеще, тъй като оценяваме изоставането като стратегическа опасност. Без забавяне да се преодолеят сегашното несъзвучно с новото време отношение към тези области и тяхното тежко състояние.
  • Екологичната сигурност - като ново отношение между човека и природата, като глобална и национална политика за опазване на околната среда, адресирани към всяка човешка дейност в условията на новите реалности. . Съвременна екологическа стратегия и политика, които ще опазят жизнеспособна българската природа, ще защитят екологически хората и тяхната среда.